Плажът

Плажът беше огромна ивица,по която винаги имаше хора,дори и през зимните месеци. Плажните партита там бяха често срещани,поради красотата на океана.

Ана де решила да види този свят. Все пак това й бе едно от задълженията. Бе много уморена, затова отиде малко на плажа, за да си отдъхне. Тя легна на пясъка. Неусетно задряма, но усети нечия миризма.
"Човек,... не. Има почти като моята миризма... Вампир." - мислеше тя. Бавно се обърна и там видя един висок младеж. Бе на възраст по-голяма от нея.
"Трябва да поддържам добри отношения с другите "хора", затова...
- Здравей. Аз съм Ана. - каза простичко и за миг се оказа до него, с протегната ръка.

Едуард я погледна, като тихо си каза:
-Въмпир?!
Погледна момичето, което беше протегнало ръка, и се упита да бъде дружелюбен.
-Аз съм Едуард, приятно ми...е да се запознаем. - като не спираше да отделя погледа си от Ана.

- Какво... има? - погледна го леко учудена, но притеснена. От притеснение, очите й станаха кървавочервени. Тя си взе една таблетка.
- Ам,... приятно ми е. Нищо опасно няма да правя, обещавам. - мислеше, че на това се дължеше вторачения поглед на Едуард. Тя продължи да го гледа. Имаше чувство, че той се е хипнотизирал в кървавочервените й очи...

Едуард се замисли за момент и каза:
-Не, нищо...-като премести погледа си към плажа.
"Какво ли му става..." това бяха думите, които вампирът чу от Ана. Все пак можеше да чете мисли.
-Няма нищо...просто се бях замислил. Откъде си?

- А? - тя малко се изненада от въпроса, но реши да не крие нищо.
- Аз съм от друго, многооо далечно място. Идвам от друг свят. Казва се "Vampire Knight". - след което затвори очи. Не искаше да ги отваря, защото се притесни какво ли щеше да е изражението му. "Сигурно ме смята за луда." - помисли и малко надникна между пръстите на ръката си. Той...

Отново се замисли и след минута каза:
-Не съм чувал за това място...но ти вярвам.
Леко се усмихна и после допълни:
-Хубаво ли е там. Разкажи ми нещо повече...-опитваше се да завърже някакъв разговоро.

- Да... беше. Сега няма никой. Толкова ми е скучно там, затова дойдох за малко тук. Таман да наглеждам другите светове. Моя свят е с вампири както си разбрал. Ние сме малко по-различни от вас. Имаме кръв във вените си и си имаме йерархия. Аз съм.... аз знам правилата, но не ми се разказва мног, много. - тя леко се прозя и го погледна.
"Дано само да не разбере, коя точно съм. Та аз съм Пазител и съм чистокръвна. Не ми се ще да се фукам..."
- ами, ти? Разкажи нещичко за тук.

-Ами аз и семейството ми не се храним с човешка кръв, а издържаме на животинска...един вид вегетарианци сме. - каза Едуард и направи кратка пауза, като отново огледа местноста. - Имам съпруга и дете. - може би беше прозвучало сякаш не се радва от това, но не беше така.
Премести погледа си към Ана и я огледа от главата до петита.
-Какъв точно пазител си?

- Явно се оказах права. Значи четеш мисли. Е и да не ти кажа, пак ще разбереш. Аз съм пазителя на нашия свят. Мога да ходя между световете. Това е. А в нашия свят аз съм в семейството водач на расата ни. Хубавото е, че не всеки вампир може да превърща хора в чудовищ, но само чистокръвните като мене могат, което е гадно... - после седна на пясъка.
- Ами ти? Сигурно семейството ти е страхотно. - каза, усмихвайки се леко.

Едурд отново се беше замислил.
-Да, така е. Карлайл ме превърна във вампир преди доста време, а след това превърна и Есме, по всичко се водях мои родители. След това се присъединиха и Розали, Емет, Алис и Джаспър. Това беше семейството ми преди да срещна Бела. - направи кратка пауза и продължи. - Бела и Ренесме са най-новите членове на семейството.
Спря и леко се усмихна.

- А защо сега не си при тях? - попита го леко укорително.

Едуард не очакваше точно такъв въпрос, затова не отговори веднага.
-Ами...и аз незнам. Просто реших да се поразходя...
Седна на пясъка и погледна към Ана.

- Да... Всеки има нужда от доза, прояснение. - отвърна тя със затворени очии с глава, подпряна на ръцете си. Тя леко се прозя и после се усмихна.
- Бях чувала, че тук имате врагове - Дебали, Декали... Дунави. - не можеше да се сети тя. Погледна го с изражение, казващо, че й трябва помощ.

Едуард без да се замисля каза:
-Денали! За тях говориш. - погледът му леко се промени, като си спомни какво се беше случило.
След няколко минути се успокои и рече:
-Разкажи ми за семейството си.

- Преди да бъде повторно събуждане, Канаме е първият крал и основател на семейство Кюран /от превод на канджи сричките "ku", която означава "девет" и "ran", която означава "орхидея" или цялостен превод на фамилията KURAN е ДЕВЕТТЕ ОРХИДЕИ/. Той е първородния син на Харука и Юри Кюран. За да бъде спасен от лапите на отмастителния си чичо Ридо Кюран, още малък той е бил приспан за няколко хилядолетия и след като Ридо избива останалите му братя и сестри лично повторно го събужда. Това е и причината Канаме да не може да го убие сам. Когато навършва осем години му се ражда сестра, която кръщават Юки /името и е комбинация от "yuu", което означава "мила" или "нежна", и "ki", което означава "принцеса". YUUKi = НЕЖНА ПРИНЦЕСА/. А съдбата на всички деца от чистокръвен вампирски род е да се женят и да създават ново потомство. От първия миг, в който Канаме вижда сестра си, той знае, че един ден тя ще е негова жена. Семейството я крият от Ридо в подземията на едно имение, но когато тя навършва пет години, а Канаме изглежда на тринадесет Ридо ги намира и убива баща им. За да спасят Юки майката се жертва и я преобразява в човек. Малко след това той я спасява от един лош вампир от ниво Е и я води при бившия ловец Кайен Крос. От този миг Канаме се грижи за нея, защото тя не помни нищо от стария си живот. Няколко години по-късно Канаме и Кайен основават Академията Крос с едничката цел Канаме да живее в близост до Юки и да я пази от предстоящото събудане на Ридо Кюран. Той запазва живота на Зеро Кирию само защото знае, че Юки е привързана към него и може да го намрази за това. Той просто не иска да я загуби за нищо на света. След победата над Ридо Кюран всички си тръгнали от академия Крос. След няколко години пътуване са се установили в едно имение на брега на океана. Сега с Канаме имат две прекрасни деца Харукай на 15(кръстен на двамата ми бащи Харука Кюран и Кайен Крос) и Ана на 13 - тоест аз.

Щом Ана спря, Ед отново я погледна и каза:
-Интересна история. Е, трябва да тръгвам. Може да се видим отново, някога. - и след тези думи стана и леко се отдалечи.-Беше ми приятно...да си поговорим.
После затича към скалите, като скоро изчезна от погледа й. "Какво странно момиче" си помисли вампирът и продължи с бърза скорост.