Гробището

Subject: Гробището Fri Nov 06, 2009 9:12 am

Тук се намира гробището в Мистик Фолс.Понякога тук се събират наркомани затова това е едно от любимте места на вампирите.

Subject: Re: Гробището Fri Nov 06, 2009 10:37 am

Бях седнал до един паметник и гледах как някакви деца пият и пушат трева.Тъкмо се бях нахранил с животинска кръв тъй като аз не пия човешка и седях тук когато усетих че някои се приближаза.Продалвих да гледам децата но бях готов ако нещо стане да действам.

Втора степен Posts : 28 Join date : 2009-11-06

Стоях до гробовете на родителите си. Дълго време мислех за живота си така и не подреден все още. Въздъхнах и пристъпах бавно и внимателно. Взех дневника си от тревата и го пъхнах в чантата на рамото ми. Трябваше да намеря Деймън, но се натъкнах на Стефан, дадох на заден, но той вече ме видя:
- Елена!- не му обърнах внимание. Той ме настигна и хвнана за едната ръка:
- Елена, моля те изслушай ме!- завъртях лице:
- Не искам Стефан, остави ме, просто забрави за мен!

Subject: Re: Гробището Sat Nov 07, 2009 12:56 am

- Немога и не искам да те забравя.Върнах се тук за да те срешна и да започна на чисто без никой да зае за мен но нещата се усложниха. - погледнах я и казах.
- Добре Елена щом това е желанието ти. - пуснах ръката й и се обърнах тръгнах бавно на някъде.

Втора степен Posts : 28 Join date : 2009-11-06

- Просто всичко се обърка, вие с Деймън, аз и ти...- Стефан застана на едно място като прикован:
- Прости ми не мога да те забравя!- промълви той и аз въздъхнах:
- Вярваш ли си, ти избра този път ти ме даде на Деймуън все едно съмм ви някаква играчка, някакъв предмет без стойност, спрете тази игра!- въздъх и тойн се обърна. В очите му се четеше болка, сякаш го бяха мъчили с години:
- Елена аз...- гласът му беше тих, едва долвим:
- Няма Елена, къде отиде любовта, къде останах всички онези мили думи, омръзнах ти и хоп на другият. Аз не съм играчка Стефан, макар все още да те обичам ме боли, просто ме забрави така би било най- добре, защото...- мъжът ме беше вкопчил в прегръдките си и сложил пръст на устните ми:
- Шшшш, тихо!

Subject: Re: Гробището Sun Nov 08, 2009 2:33 am

- Може ли поне една последна целувка и ако след нея все още не искаш да си с мен няма да те притеснявам повече ? - приближих бавно стните си към нейните и след като те се долепиха в една страстна целувка / Very Happy

/ аз отрапнах глава и я погледнах в очите очаквайки да ми каже да ще е с мен или не.

Втора степен Posts : 28 Join date : 2009-11-06

- Стефан...- очите ми се затвориха бавно и ръцете ми се обвиха на врата му. Започнах да го целувам, което той изобщо не очакваше подобна ракция. Ръцете му ме притиснаха към себе си. Салваторе действа импулсивно и ме облегна на всно дърво. Косите ми се спускаха по целият гръб а мъжът сякаш се наслаждаваше за последно на целувките ми. Усните му бяха ненаситни и нямаше да спра в скоро време, поне аз. Езикът ми мина по неговият, а зъбите му бяха особено остри. Мъжът до мен ссе страеше да не ме захапе, но ми беше прекалено трудно. По едно време слезе към врата ми. Промълвих:
- Толкова ми липсваше...- Стефан отлеп устни и каза...

Subject: Re: Гробището Sun Nov 08, 2009 4:47 am

- И ти на мен.Обичам те и винаги ще е така. - усмихнах се и продължих да я целувам.Притиснах я не много силно към себе свалих якето и чантата и тя остана по една прилепнала блузка с голя деколте.

Втора степен Posts : 28 Join date : 2009-11-06

- Правим грешка!-гласът ми беше тих и задъхан:
- Стефан спри, моля те!- мъжът не ме чуваше. Интереса му беше да ме има както в добрите стари времена. Славаторе вдигна поглед:
- Не казвай нищо, просто ме целувай- понечих да възразя- тихо Елена!- ръката му премина от гърба ми през кръста и надолу, подлудявах го:
- Деймън е извън града, мойе да не се върне никога, оставаш само моя!- не възразих. Целуваше толкова добре че всяко нещо в мен го копнееше повече от допустимото. Стефан ме взе на ръце, хванах чантата си:
-Тук е крайно неодобно, а и някой може да ни види!- кимах и продължих танца с устните и езика. Салваторе ме стисбба здраво и изчезна бързо в мъглата..

Втора степен Posts : 19 Join date : 2009-11-07

Лекси се разхождаше из гробището. Знаеше,че тук има погребани родители,но истинската история за загиването им не знаеше. Силвърс се разхождаше из гробищата,стъпвайки тихо,безшумно. По едно време младата вампирка долови миризма на вампир и на човек. Веднага разпозна тази на Стефан Селватор,но другата и беше непозната. Тръгна по посока на доловеното и съзря вампира с момиче. Лекси остана без думи в първия момент и тогава видя,че Стефан си тръгва с нея. На Силвърс и стана адски криво. Тя познаваше Селватор и знаеше,че той е самотен,а сега го виждаше да се забавлява с момиче. Стефан не беше близък с хората,затова предположи,че това е бившата му,за която и беше разказвал. Тя я познаваше и веднага се досети,че това е Елена.
-Стефан!-промълви тихо Лекс.
Тя се разтрои и реши,че е най-добре да напусне гробището. Силвърс пожела да я убие в този момент и усети как злобата в нея нараства и нараства.

» Гробището