Кафенето

Тук е кафенето. Свободно РП.

Тръгнах към кафенето- днес беше мразовит ден. Влязох и веднага до мен достигна смях и бърборене. Седнах на една празна маса и сервитьорката дойде и попита вежливо:
- Какво ще желаете, госпожице?
- Мляко с какао.- отговорих докато мислех как ще го изпия.
Момичето кимна и се запъти към бара. Отпуснах се и се огледах наоколо. Основната клиентала беше момичета с приятелки и/или с гаджетата си. Чуваше се лигавене и кокетен смях. Доста ме дразнеха, но вече издържах. 500 години контролиране на чудовищната ми природа си бяха казали думата. Леко потупване ме извади от унеса. Сервитьорката се беше върнала с какаото. Беше го сложила на масата и ме гледаше любопитно. Студено попитах:
- Желаете ли нещо?
Тя се изчерви. Измърмори някакво извинение под носа си и бързо се отдалечи. Подсмихнах се и отпих от горещата напитка. Боже каква гадост! Щях да повърна. Преглътнах с усилие и се облегнах назад. Студеният вятър зад гърба ми, ми подсказа че някой е влязъл. Обърнах се да видя кой или какво е...

Ана искаше да посети този свят. Трябваше да види дали всичко е наред, за всеки случай и малко да поразсисква. Отиде в едно кафене. Там видя едно момиче и реши да поговори с него.
- Ам, здравей. Аз съм Ана, Ана Куран. Приятно ми е. - каза и протегна ръка към непознатата.

- Селена Лестранж.- отговорих хладно и и поех ръката и. Тя седна на диванчето срещу мен. Сервитьорката се върна да вземе поръчката и. Не чух какво си поръча момичето, защото съвсем се бях отнесла и гледах през прозореца. Тя ме извади от унеса със шепота си:
- Е, какво си ти?
Не бях длъжна да и го казвам, но по някаква странна причина харесвах Ана.
- Аз съм вампир.- отговорих.- А ти?
Погледнах я въпросително. Тя се забави с отговора. Явно се чудеше дали да ми каже.
- Е?- погледнах я очакващо.

- Ам и аз. - тя реши да не дава подробности от потеклото си. Взе една таблетка "Кръв". Тя огледа за малко кутайката си - гарваночерна с кървавочервена гравюра. Сложи таблетката в поръчаната чаша вода и я изпи.
- Е, какъв точно вампир си? - попита, чудейки се какво да каже.

- Пия човешка кръв.- отговорих вперила поглед в странната кутийка, която тя държеше.
- Междодругото, май не си от този свят, а?- отбелязах.
Тя се засмя и попита:
- Как разбра?
Усмихнах се леко подигравателно:
- Личи си. Оглеждаш се сякаш никога не си била тук.
Киселото ми настроение се беше върнало.

- Така, да се каже. - каза изчервена.
- Да, от друг свят съм. Явно ти харесва кутийката, а? - каза, разтърсвайки я леко. После я прибра. Поръча си две чаши горещ шоколад и започна да си тананика леко.
- Ами, ти имаш ли си любима вещ? - Ана се огледа. Няколко души ги наблюдаваха. Тя ги погледна и те се вцепениха от страх, а после се обърнаха в друга посока.
- Досадници. Идети да им пречупиш гръкляна. - отвърна с досада.

- Нямам, а и да имах не бих ти казала.- отвърнах кисело. Обичайното ми лошо настроение струеше от мен, както никога.
- Не смятам, че трябва да ги убивам.- кимнах към уплашените тинейджъри.- ще наруша законите на вампирите.
- Предполагам, че ги знаеш?- попитах подигравателно, а усмивката ми беше в тон с гласа ми.
Наведох глава и отпих малко от ужасното какао. За втори път усетих че ще повърна. Побързах да добавя:
- И не си мисли, че ти харесвам кутийката, просто ми е любопитно какво има в нея.
Вдигнах поглед, в който се четеше само студ.

- Оу, надявам се да не се държиш така заради мене. - след което я погледна с дяволит поглед.
- Впрочем законите ги знам прекалено добре. По една случайност аз съм едното същество, което ги е измисляло. Надявам се не съм те обидила. Извини ме. - отвърна хладно. Плати си сметката, но все пак си взе още вода. Реши за всеки случай да внимава.

- Не, си ти причината спокойно.- отвърнах хладно.- Колкото до законите- ако ти си ги измислила предполагам, че ще си ги спазваш нали?
Тя плати сметката си, но си купи вода. Защо и беше забога. Едвам изпих ужасното какао, а след като приключих с помията отидох до бара и подадох на моята сервитьорка пари. Излязох навън в мразовития ден и усетих че Ана ме е последвала.